На своята планета тя отглеждакозичка, нежен дъжд, леха надежда.Тас козе мляко плисне в мрачината -светулки се оцеждат по житата.На нежния ръмеж отрано бае -да милва, акварелен и сияен...А вечер се помайва над лехата -от другата страна на тишинатапристига южна пощаТя разбира -Екзюпери излъга, че умира.Мая Дългъчева
На своята планета тя отглежда козичка, нежен дъжд, леха надежда. Тас козе мляко плисне в мрачината - светулки се оцеждат по житата. На нежния ръмеж отрано бае - да милва, акварелен и сияен... А вечер се помайва над лехата - от другата страна на тишината пристига южна поща Тя разбира - Екзюпери излъга, че умира. Мая Дългъчева
