На своята планета тя отглежда козичка, нежен дъжд, леха надежда. Тас козе мляко плисне в мрачината - светулки се оцеждат по житата. На нежния ръмеж отрано бае - да милва, акварелен и сияен... А вечер се помайва над лехата - от другата страна на тишината пристига южна поща Тя разбира - Екзюпери излъга, че умира. Мая Дългъчева
На своята планета тя отглежда козичка, нежен дъжд, леха надежда. Тас козе мляко плисне в мрачината - светулки се оцеждат по житата. На нежния ръмеж отрано бае - да милва, акварелен и сияен... А вечер се помайва над лехата - от другата страна на тишината пристига южна поща Тя разбира - Екзюпери излъга, че умира. Мая Дългъчева
