Робърт Бърнс Удуърд (на английски: Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великият органичен химик на 20 век. Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година. Роден е на 10 април 1917 година в Бостън, Масачузетс, САЩ. От 1933 г. учи в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс) и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г. През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководи, финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд, Изследователски институт в Базел, Швейцария. За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество. Умира на 8 юли 1979 година в Кеймбридж, Масачузетс.
Робърт Бърнс Удуърд (на английски: Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великият органичен химик на 20 век. Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година. Роден е на 10 април 1917 година в Бостън, Масачузетс, САЩ. От 1933 г. учи в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс) и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г. През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководи, финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд, Изследователски институт в Базел, Швейцария. За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество. Умира на 8 юли 1979 година в Кеймбридж, Масачузетс.
