Нилс Хенрик Давид Бор е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Той е сред създателите на съвременната физика, има значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация.Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г.През 1927 г. Бор формулира важен принцип в микрофизиката – принципа на допълнителността, а през 1936 г. – фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции, наречена модел на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Джон Уилър развива теорията за деленето на ядрото – процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия.Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Лев Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г.Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.
Нилс Хенрик Давид Бор е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Той е сред създателите на съвременната физика, има значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация. Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. През 1927 г. Бор формулира важен принцип в микрофизиката – принципа на допълнителността, а през 1936 г. – фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции, наречена модел на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Джон Уилър развива теорията за деленето на ядрото – процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия. Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Лев Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г. Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.
