Oбразователни продукти
 
 

Портрет на цар Борис III Обединител в рамка

Борѝс III Обединител е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 до смъртта си на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
През първото десетилетие от царуването на Борис ІІІ животът в страната е белязан от редица вътрешнополитически борби – политическо напрежение, преврат, бунтове, стачки, атентати. Държавният глава използва всяка възможност, за да възстанови върховенството на Търновската конституция, гарант за демократично развитие.
В навечерието на Втората световна война България е страна с безспорни икономически и социални успехи. Притежава стабилни институции, богато и качествено производство, дотирано селско стопанство. Единствено националното обединение не е осъществено. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Румъния връща Южна Добруджа на България. Този акт е признат от цялата международна общност.
С изключителни дипломатически маневри Цар Борис запазва неутралитет. Стремежът му България да остане мирен оазис сред бушуващия конфликт е осъществен възможно най-дълго. След като неколкократно отклонява натиска на Германия за влизане в Тристранния пакт, на 1 март 1941 г. България е принудена да се присъедини към него.
През декември 1941 г., принуден от обстоятелствата, Парламентът обявява така наречената “символична война” на САЩ и Великобритания.
В началото на март 1943 г. вследствие на личната намеса на Царя е отменена заповедта за депортиране на българските граждани от еврейски произход. Вследствие на това са спасени почти 50 хиляди български евреи. Те никога не забравят благодеянието на Царя и българския народ.