Майкъл Фарадей е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони). Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие – явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма. През 1855 година болестта му се влошава и той е принуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 година в Лондон на 75-годишна възраст.
Майкъл Фарадей е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони). Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие – явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма. През 1855 година болестта му се влошава и той е принуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 година в Лондон на 75-годишна възраст.
