Oбразователни продукти
 
 

Портрет Доменико Гаетано Мария Доницети

Портрет Доменико Гаетано Мария Доницети

Артикул в наличност.

Цена: 400лв.

Код: 20058377

ISBN: Композитори

Филтрирай по: ПОРТРЕТИ

Тип: Портрети

Материал: Картон

Размери (см.): 42х30

Доменико Гаетано Мария Доницети е италиански оперен композитор от 19 век.Най-популярни от музикалните му творби са „Любовен еликсир“ (1832), „Лучия ди Ламермур“ (1835), „Фаворитката“ (1840), „Дон Паскуале“ (1834). Заедно с Винченцо Белини и Джоакино Росини е водещ композитор на опери белканто.Най-млад от трима братя, Гаетано е роден в бедно семейство в Бергамо. Баща му е бил пазач в заложна къща, а в семейството е нямало никакви музикални традиции. Въпреки това малкият Гаетано успява да получи начално музикално образование, след като се записва в хора на градската катедрала, където диригент е немският композитор Йохан Симон Майер. Там започва да пише и първите си опери. Едва четвъртата му опера „Зораида ди Граната“ е забелязана. Доменико Барбая, известен импресарио, харесва творбата и го поканва да се премести в Неапол и да работи там. Доницети започва да пише освен в Неапол и в Рим, и Милано и скоро става известен (всичките си 75 опери е написал в период от 12 години). „Любовен еликсир“ написана през 1832 става един от вечните шедьоври на комичната опера, а „Лучия ди Ламермур“, написана скоро след това, е призната за най-добрата му опера, често сравнявана с „Норма“ на Белини.Доницети има три деца от своята съпруга Вирджиния Васели, но всичките умират при ражданията. Година след смъртта на родителите му, умира и съпругата му от холера. Към 1843 започват да се проявяват първите симптоми на сифилис. През 1845 е хоспитализиран и изпратен на лечение в Париж. След като е посетен там от приятели, сред които и Джузепе Верди, е върнат обратно в родния Бергамо. След няколко мъчителни години в хватката на лудостта, Доницети умира през 1848 в дома на знатното семейство Скоти. Погребан е в базиликата Санта Мариа Маджиоре, до гроба на своя учител Йохан Симон Майер.Голяма известност добива към средата на 30-те години на XIX век и особено след смъртта на Белини (1835) и оттеглянето на Росини от композиторска дейност. Създава над 65 разнообразни по вид и стил опери.

Доменико Гаетано Мария Доницети е италиански оперен композитор от 19 век.
Най-популярни от музикалните му творби са „Любовен еликсир“ (1832), „Лучия ди Ламермур“ (1835), „Фаворитката“ (1840), „Дон Паскуале“ (1834). Заедно с Винченцо Белини и Джоакино Росини е водещ композитор на опери белканто.
Най-млад от трима братя, Гаетано е роден в бедно семейство в Бергамо. Баща му е бил пазач в заложна къща, а в семейството е нямало никакви музикални традиции. Въпреки това малкият Гаетано успява да получи начално музикално образование, след като се записва в хора на градската катедрала, където диригент е немският композитор Йохан Симон Майер. Там започва да пише и първите си опери. Едва четвъртата му опера „Зораида ди Граната“ е забелязана. Доменико Барбая, известен импресарио, харесва творбата и го поканва да се премести в Неапол и да работи там. Доницети започва да пише освен в Неапол и в Рим, и Милано и скоро става известен (всичките си 75 опери е написал в период от 12 години). „Любовен еликсир“ написана през 1832 става един от вечните шедьоври на комичната опера, а „Лучия ди Ламермур“, написана скоро след това, е призната за най-добрата му опера, често сравнявана с „Норма“ на Белини.
Доницети има три деца от своята съпруга Вирджиния Васели, но всичките умират при ражданията. Година след смъртта на родителите му, умира и съпругата му от холера. Към 1843 започват да се проявяват първите симптоми на сифилис. През 1845 е хоспитализиран и изпратен на лечение в Париж. След като е посетен там от приятели, сред които и Джузепе Верди, е върнат обратно в родния Бергамо. След няколко мъчителни години в хватката на лудостта, Доницети умира през 1848 в дома на знатното семейство Скоти. Погребан е в базиликата Санта Мариа Маджиоре, до гроба на своя учител Йохан Симон Майер.
Голяма известност добива към средата на 30-те години на XIX век и особено след смъртта на Белини (1835) и оттеглянето на Росини от композиторска дейност. Създава над 65 разнообразни по вид и стил опери.