Александър Порфѝриевич Бородѝн е руски медик (доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория) и химик, както и композитор от Могъщата петорка и музикант-инструменталист (пианист, виолончелист, флейтист). Пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че целта му е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. Написал е 3 симфонии, от които втората е известната „Богатирска симфония“ и една симфонична картина „Из степите на Средна Азия“. През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните „Половецки танци“. „Княз Игор“ прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.
Александър Порфѝриевич Бородѝн е руски медик (доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория) и химик, както и композитор от Могъщата петорка и музикант-инструменталист (пианист, виолончелист, флейтист). Пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че целта му е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. Написал е 3 симфонии, от които втората е известната „Богатирска симфония“ и една симфонична картина „Из степите на Средна Азия“. През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните „Половецки танци“. „Княз Игор“ прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.
