Oбразователни продукти
 
 

Портрет Александър Николаевич Скрябин

Скрябин произхожда от старинно дворянско семейство. Майка му е талантлива пианистка, която обаче умира твърде рано. Малкият Александър е отгледан от баба си и леля си. В тази стерилна обстановка става много изнежен и чувствителен. Негов баща е дипломатът Николай Скрябин, руски вицеконсул в Битоля (1882 – 1889). Той се интересува от източни култури, често пътува и рядко вижда сина си. Лелята на Скрябин от малък го учи да свири на пиано. По-късно се запознава с Артур Рубинщайн. По настояване на бащата е пратен в т.н. Московски кадетски корпус, където се изявява като добър музикант. През 1883 г. постъпва в Московската консерватория и учи композиция и теория на музиката при Танеев и Конюс. През 1892 г. завършва със златен медал по пиано, но се отказва от диплом по композиция. В края на 19. и началото на 20. век е кулминацията на неговата пианистична кариера.През първия период от творчеството си Скрябин пише много миниатюри – валсове, мазурки, прелюди, повлиян от Шопен и симфонични произведения, повлиян от Вагнер и Лист. Пише също I-ва соната, II-ра соната – Фантазия и III-та соната за пиано. През втория период от творческия (1897 – 1905) си път пише I-ва симфония в 6 части със солисти и хор, II-ра симфония и III-та симфония – „Божествена поема“.
Скрябин има философско обоснование за произведенията си. Смятал е, че вътрешно е трябвало да изстрада творбите си преди да ги пише. През третия период от творчеството си (1905 – 1910) той създава най-стойностните си и новаторски произведения „Поема на екстаза“ и „Поема на огъня“ – „Прометей“.
Суфизмът е част от исляма, подобно на очистването и успокояването в християнството. Скрябин е привлечен от идеите на Инаят Хан – най-големия суфист тогава, който пише „Мистицизмът на звука“, където твърди, че звукът има собствена, автономна, пречистваща сила. По този повод Скрябин започва да замисля нещо грандиозно – най-голямата „Мистерия“, след чието изпълнение е смятал, че светът ще се промени. Има само нахвърляни скици към нея.
Скрябин има заслуги за клавирната музика, утвърждава нов жанр – клавирната поема. Негови такива поеми са „Маска“, „Странност“, „Трагична“, „Сатанинска“ и др. Повече търси и твори в жанрове като етюд и прелюд, които не са обвързани с точна музикална форма. Прави собствена музикална система, в основата, на която са увеличената кварта и „прометеевият акорд“.
Интересува се много от техниката. Има запазени скици на специален клавирен инструмент, чрез натиска, на чиито клавиши се прожектират цветове на екран. Тези идеи до известна степен са начало на електронната музика и светлинните ефекти.
Умира много нелепо за стерилната обстановка, в която живее – от цирей на устата.
Скрябин може да бъде сравнен с Густав Малер заради свободната оркестрова полифония. Характерно е и преекспонирането на всички емоции, което все повече се задълбочава в късните му произведения, също и свободата във формата.