Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов, на руски: Алекса́ндр Константи́нович Глазуно́в, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; на френски: Glazounov), роден на 10 август[1]1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент. Той служи като директор на Санкт Петербургската консерватория между 1905 и 1928 г. и също има заслуга за превръщането на института в Петроградска Консерватория, след това – Ленинградска Консерватория след Болшевишката революция. Той продължава да се води директор на консерваторията до 1930 година, въпреки че напуска Съветския съюз през 1928 г. и не се връща. [2] Най-известен ученик на консерваторията от неговото време в ранните години на Съветския съюз е Дмитрий Шостакович.Значимостта на Глазунов е в успешното съчетаване на националните елементи и космополитното в създаване на руска по звучене музика. Макар той да е пряк наследник на Балакиревския национално-украсен стил, той клони повече към Бородиновото епично величие, като усвоява и редица други влияния. Те включват оркестровата виртуозност на Римски-Корсаков, Чайковската лиричност и Танеев-ото майсторство на контрапункта. Неговите слабости са проблясъци на схоластичност, което понякога надделява над вдъхновението и еклектичността му, и което може да отнеме от оригиналността на неговата музика. По-младите композитори като Прокофиев и Шостакович считат музиката му за старомодна докато също признават, че той остава композитор с внушителна репутация и стабилизиращо влияние по време на преход и нестабилност.
Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов, на руски: Алекса́ндр Константи́нович Глазуно́в, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; на френски: Glazounov), роден на 10 август[1]1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент. Той служи като директор на Санкт Петербургската консерватория между 1905 и 1928 г. и също има заслуга за превръщането на института в Петроградска Консерватория, след това – Ленинградска Консерватория след Болшевишката революция. Той продължава да се води директор на консерваторията до 1930 година, въпреки че напуска Съветския съюз през 1928 г. и не се връща. [2] Най-известен ученик на консерваторията от неговото време в ранните години на Съветския съюз е Дмитрий Шостакович. Значимостта на Глазунов е в успешното съчетаване на националните елементи и космополитното в създаване на руска по звучене музика. Макар той да е пряк наследник на Балакиревския национално-украсен стил, той клони повече към Бородиновото епично величие, като усвоява и редица други влияния. Те включват оркестровата виртуозност на Римски-Корсаков, Чайковската лиричност и Танеев-ото майсторство на контрапункта. Неговите слабости са проблясъци на схоластичност, което понякога надделява над вдъхновението и еклектичността му, и което може да отнеме от оригиналността на неговата музика. По-младите композитори като Прокофиев и Шостакович считат музиката му за старомодна докато също признават, че той остава композитор с внушителна репутация и стабилизиращо влияние по време на преход и нестабилност.
