»НАУКИ»ИСТОРИЯ»Карта Руско - турската освободителна война
Карта Руско - турската освободителна война
Доставка до 20 раб. дни.
Цена:€ 38,00
SKU:300052694540751495
Код:20060829
Продуктов код:042269
Филтрирай по:КАРТИ ИСТОРИЧЕСКИ
Размери (см.):140 х 100
Област:Балкани
Материал:Винил
Карта на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.)📍 Визуално описание на картатаТази карта илюстрира геополитическия и военен сблъсък между Руската империя и Османската империя, който довежда до дългоочакваното освобождение на България след пет века османско владичество и пречертава политическата карта на Балканите:Стратегическите театри на военните действия:Европейски (Балкански) театър: Основното бойно поле, простиращо се от дунавските брегове през Стара планина до Тракийската низина и подстъпите към Цариград.Кавказки театър: Второстепенният фронт в Мала Азия, където руските войски под командването на генерал Иван Лазарев и великия княз Михаил Николаевич превземат стратегическите крепости Карс, Ардахан и Батум, принуждавайки османското командване да прехвърля сили на изток.Ключови етапи и военни маршрути на Дунавската армия:Форсирането на река Дунав (юни 1877 г.): Успешният руски десант при Свищов (с участието на генерал Михаил Драгомиров), който отваря пътя към българските земи.Предният отред на генерал Йосиф Гурко: Бързото настъпление през Търново, преминаването на Стара планина през прохода Хаинбоаз и освобождаването на Южна България.Шипченската епопея (август 1877 г.): Драматичните и кръвопролитни боеве за защитата на стратегическия Шипченски проход от руските войски и Българското опълчение срещу превъзхождащата армия на Сюлейман паша.Обсадата на Плевен (юли – декември 1877 г.): Три неуспешни руско-румънски атаки и четиримесечна желязна блокада под ръководството на генерал Едуард Тотлебен, завършила с капитулацията на турската армия на Осман паша (10 декември 1877 г.).Зимният преход през Балкана (декември 1877 – януари 1878 г.): Героичното преминаване на руските войски през ледените старопланински проходи (при Шипка-Сейново и Етрополе) в разгара на зимата, последвано от разгрома на османските сили при Шейново и решителната победа на генерал Гурко при Пловдив.📜 Исторически контекст и ключови събитияПериод: 12 април 1877 г. (обявяване на войната в Кишинев) – 3 март 1878 г. (подписване на Санстефанския мирен договор).Ключови фигури: Руският император Александър II („Цар Освободител“), главнокомандващ великият княз Николай Николаевич, генерал Иосиф Гурко, генерал Михаил Скобелев („Белия генерал“), генерал Николае Чернатеску (румънски командир), турският маршал Осман паша, както и хилядите български доброволци от Българското опълчение.Ключови събития и повратни точки:1876 – 1877 г. – Дипломатическа подготовка и Априлското въстание: Жестокото потушаване на Априлското въстание разтърсва европейското обществено мнение („българските ужаси“), което води до провал на Цариградската конференция и дава морален повод на Русия да обяви война.22 юни 1877 г. – Преминаване на Дунав: Руската армия дебаркира на българския бряг.Юли 1877 г. – Освобождение на Търново и навлизане в Южна България: Предният отред на ген. Гурко освобождава старата българска столица.9 – 11 август 1877 г. – Шипченската епипея: Българското опълчение и руските войници геройски отблъскват непрестанните атаки на многобройната турска армия, спасявайки прохода от обход.10 декември 1877 г. – Падането на Плевен: Капитулацията на Осман паша освобождава огромни руски сили, които се устремяват на юг през планината.Януари 1878 г. – Освобождение на София и битка при Шейново: Настъплението на руската армия парализира османската отбрана.3 март 1878 г. – Санстефански мирен договор: Подписан в Сан Стефано (предградие на Цариград), който предвижда създаването на автономно българско княжество с граници, обхващащи Мизия, Тракия и Македония („България на три морета“). По-късно, през юли 1878 г., този договор е ревизиран от Берлинския конгрес.Историческо значение:Руско-турската освободителна война слага край на петвековното османско владичество в българските земи и възстановява българската държавност на картата на Европа. Тя остава най-мащабното събития в новата българска история, чиято кулминация е отбелязана с националния празник на България – 3 март.
Карта на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.)
📍 Визуално описание на картата
Тази карта илюстрира геополитическия и военен сблъсък между Руската империя и Османската империя, който довежда до дългоочакваното освобождение на България след пет века османско владичество и пречертава политическата карта на Балканите:
Стратегическите театри на военните действия:
Европейски (Балкански) театър: Основното бойно поле, простиращо се от дунавските брегове през Стара планина до Тракийската низина и подстъпите към Цариград.
Кавказки театър: Второстепенният фронт в Мала Азия, където руските войски под командването на генерал Иван Лазарев и великия княз Михаил Николаевич превземат стратегическите крепости Карс, Ардахан и Батум, принуждавайки османското командване да прехвърля сили на изток.
Ключови етапи и военни маршрути на Дунавската армия:
Форсирането на река Дунав (юни 1877 г.): Успешният руски десант при Свищов (с участието на генерал Михаил Драгомиров), който отваря пътя към българските земи.
Предният отред на генерал Йосиф Гурко: Бързото настъпление през Търново, преминаването на Стара планина през прохода Хаинбоаз и освобождаването на Южна България.
Шипченската епопея (август 1877 г.): Драматичните и кръвопролитни боеве за защитата на стратегическия Шипченски проход от руските войски и Българското опълчение срещу превъзхождащата армия на Сюлейман паша.
Обсадата на Плевен (юли – декември 1877 г.): Три неуспешни руско-румънски атаки и четиримесечна желязна блокада под ръководството на генерал Едуард Тотлебен, завършила с капитулацията на турската армия на Осман паша (10 декември 1877 г.).
Зимният преход през Балкана (декември 1877 – януари 1878 г.): Героичното преминаване на руските войски през ледените старопланински проходи (при Шипка-Сейново и Етрополе) в разгара на зимата, последвано от разгрома на османските сили при Шейново и решителната победа на генерал Гурко при Пловдив.
📜 Исторически контекст и ключови събития
Период: 12 април 1877 г. (обявяване на войната в Кишинев) – 3 март 1878 г. (подписване на Санстефанския мирен договор).
Ключови фигури: Руският император Александър II („Цар Освободител“), главнокомандващ великият княз Николай Николаевич, генерал Иосиф Гурко, генерал Михаил Скобелев („Белия генерал“), генерал Николае Чернатеску (румънски командир), турският маршал Осман паша, както и хилядите български доброволци от Българското опълчение.
Ключови събития и повратни точки:
1876 – 1877 г. – Дипломатическа подготовка и Априлското въстание: Жестокото потушаване на Априлското въстание разтърсва европейското обществено мнение („българските ужаси“), което води до провал на Цариградската конференция и дава морален повод на Русия да обяви война.
22 юни 1877 г. – Преминаване на Дунав: Руската армия дебаркира на българския бряг.
Юли 1877 г. – Освобождение на Търново и навлизане в Южна България: Предният отред на ген. Гурко освобождава старата българска столица.
9 – 11 август 1877 г. – Шипченската епипея: Българското опълчение и руските войници геройски отблъскват непрестанните атаки на многобройната турска армия, спасявайки прохода от обход.
10 декември 1877 г. – Падането на Плевен: Капитулацията на Осман паша освобождава огромни руски сили, които се устремяват на юг през планината.
Януари 1878 г. – Освобождение на София и битка при Шейново: Настъплението на руската армия парализира османската отбрана.
3 март 1878 г. – Санстефански мирен договор: Подписан в Сан Стефано (предградие на Цариград), който предвижда създаването на автономно българско княжество с граници, обхващащи Мизия, Тракия и Македония („България на три морета“). По-късно, през юли 1878 г., този договор е ревизиран от Берлинския конгрес.
Историческо значение:
Руско-турската освободителна война слага край на петвековното османско владичество в българските земи и възстановява българската държавност на картата на Европа. Тя остава най-мащабното събития в новата българска история, чиято кулминация е отбелязана с националния празник на България – 3 март.
