Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксид, а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол. Химически реактиви се продават САМО на ЛАБОТАТОРИИ В УЧИЛИЩА.
Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксид, а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол. Химически реактиви се продават САМО на ЛАБОТАТОРИИ В УЧИЛИЩА.
